Изказваме най-искрени съболезнования на семейството на Росен за трагичната загуба.Родителите имат право да знаят какво се е случило с детето им, защо се е случило и можело ли е да бъде предотвратено. Нито един от тези въпроси не бива да остане без отговор.
Като организация, която подкрепя и медицинските специалисти и има наблюдения върху психологическата тежест, която оставят фаталните случаи върху тях, се чувстваме длъжни и отговорни да споделим, че
няколко дни след смъртта на 10-годишния Росен в „Пирогов“ медицинският екип, участвал в случая, ни потърси с молба за психологическа подкрепа.
Фондация „За доброто“ проведе психологически дебрифинг с екипа на
Детска хирургия – Пирогов. Водещи на групата бяха доц.Светлозар Василев и клиничен психолог. Психологическият дебрифинг е спешна интервенция, която дава възможност на екипа заедно да говори за най-тежките преживявания в работата си, за напрежението, за емоциите, които често нямат време и възможност да изразят.
Досега се въздържахме от публичен коментар по случая, защото искахме да запазим доверието, което медицинският екип ни гласува, когато потърси нашата помощ и изчакахме те да направят първата крачка.
Можем да споделим, че срещата беше изключително тежка.
Няма да разкажем какво чухме, нито едно лично преживяване и нито една дума изречена в това пространство на доверие. Поверителността е условието тези хора да могат да потърсят помощ и да говорят свободно отново, когато усетят нужда.
Но има нещо, за което можем и трябва да говорим.
За хората, от които очакваме всеки ден да спасяват човешки животи. Които трябва да запазят самообладание, когато всички около тях са изплашени. Да вземат решения за секунди. Да продължат към следващия пациент, дори когато предишният е починал.
Колко дълго може да издържи човек на това напрежение? И кой се грижи за него, когато силите му започнат да се изчерпват?
Това не е първата ни работа с медицински екипи. Организирали сме и други групи за обсъждане на случаи по метода на Балинт и познаваме психологическата цена на тази професия. Виждаме колко много се изисква от хората, които я упражняват, и колко малко възможности имат да получат подкрепа, когато самите те се нуждаят от нея.
Ние не знаем дали е допусната медицинска грешка или организационна такава. Не знаем какво точно е довело до смъртта на Росен. Това трябва да бъде установено от компетентните органи. Ако има нарушения, трябва да последва отговорност.
Психологическата подкрепа, която оказахме на медицинския екип, няма отношение към тази оценка. Тя не е свидетелство за вина или невинност, нито основание да се правят заключения за случилото се.
Но вярваме, че търсенето на истината и отговорността не изисква да отнемаме човешкото достойнство на хората, чиито действия се проверяват.
А междувременно има въпроси, които отново рискуват да останат на заден план.
Защото тези лекари работят в система, която от години изпитва тежък недостиг на кадри, в която натоварването често надхвърля човешките възможности и в която от медицинските специалисти се очаква да изпълняват все повече изисквания с все по-ограничени ресурси.
Именно затова смятаме, че случаят с Росен трябва да отвори много по-широк разговор.
В България има медицински стандарт за спешна помощ. Има правила за триаж, срокове, изисквания към квалификацията на специалистите.
Но има ли достатъчно обучени хора, които да ги изпълняват? Какво се случва в спешното отделение, когато няма кой да извърши триажа?
Кой носи отговорност, ако болницата няма необходимия персонал?
И когато държавата е въвела тези правила, помислила ли е кой и при какви условия ще ги изпълнява?
Още веднъж изказваме съболезнования на семейството и със свито сърце продължаваме да се борим за всичко, което може да допринесе за едно наистина работещо детско здравеопазване.