Добре. Оттеглихте законопроекта. Но ние няма да се оттеглим.
За пореден път някой реши да посегне на правата на хората, които се грижат за най-уязвимите. За пореден път някой се опита да накара майките на деца с увреждания да платят сметка, която не е тяхна.
И този път се ядосахме твърде много, за да ни успокои едно оттегляне.
Дали наистина възнамерявахте да приемете този законопроект, или беше поредната димка за отвличане на общественото внимание, няма как да знаем. Но резултатът е налице. Привлякохте вниманието ни.
И така и така вече го имате, нека поговорим за Закона за личната помощ.
Нека поговорим за хората, които живеят по този закон. За условията, в които работят. За парите, които получават. За часовете, които държавата признава за труд, и за останалите часове от денонощието, през които грижата не спира.
Нека поговорим за майките, които не могат да си позволят да се разболеят, защото няма кой да ги замести. Които не могат да отидат на работа, защото детето им се нуждае от постоянна грижа. Не могат да отидат до магазина дори. Които с години не са имали почивен ден. И които трябва да бъдат благодарни, че държавата изобщо признава част от този труд.
Законът за личната помощ е приет през 2018 г. и е в сила от 2019 г. Променян е, променяло се е и заплащането на асистентите. Но кога за последно някой направи сериозна оценка дали този механизъм действително отговаря на нуждите на хората? Дали парите стигат? Дали часовете са достатъчни? Дали има кой да замести асистента, когато се разболее? Дали семействата могат да живеят достойно с тази подкрепа?
Защото между написаното в закона и живота на едно семейство с тежко болно дете има пропаст.
И да, знаем, че в системата има злоупотреби. Знаем за корупционните практики при издаването на ТЕЛК решения, за неправомерно определени проценти на увреждане и за хора, които получават подкрепа без основание.

Но не може хората с действителни тежки заболявания и техните близки да плащат цената за неспособността на държавата да контролира собствената си система.
Не може, когато има злоупотреби, първото решение да бъде ограничаване на права и промяна на условията за всички.
Не може хора, които и без това живеят на ръба на физическите и психическите си сили, периодично да бъдат поставяни в положението да защитават отново и отново правото си на подкрепа.

От Фондация „За Доброто“ започваме собствено проучване на Закона за личната помощ и начина, по който се прилага, като ще се съсредоточим върху майките на деца с увреждания, които полагат ежедневни грижи за тях. Ще събираме информация, ще правим сметки и ще проучваме как законът се отразява на живота им. Ще търсим отговори и ще задаваме въпроси. Публично.
Искаме да разберем как изглежда тази система през очите на майките. Къде не работи, какво не достига, какви права съществуват само на хартия и какво трябва да се промени.

Обръщаме се към майките на деца с увреждания, които са и техни лични асистенти: пишете ни.
Разкажете ни колко часа лична помощ са ви отпуснати, колко получавате, колко време действително отделяте за грижи и какви трудности срещате. Разкажете ни за отказите, за административните абсурди, за случаите, в които законът не ви защитава. И за нещата, които работят добре и трябва да бъдат запазени.
Няма да публикуваме лични истории без съгласието на хората, които са ни ги доверили.
А към депутатите, които внесоха и после оттеглиха законопроекта, имаме новина.
Искахте внимание, имате го.