Истината е, че прозрачността отдавна е уредена в българското законодателство.
Неправителствените организации ежегодно подават финансови отчети, декларират своите приходи, подлежат на контрол от НАП, НСИ и Агенцията по вписванията, а законодателството вече изисква разкриване на действителните собственици и произхода на средствата там, където това е необходимо. Затова подобен закон няма как да добави „повече прозрачност“ . Вместо това създава публични етикети, внушения и разделение, като поставя под съмнение легитимността на организации, създадени от гражданите за гражданите…
Още по-тревожно е, че предлаганите текстове съдържат ограничения, които могат да засегнат участието на гражданските организации в обществения живот, образованието и публичните политики. Именно тези организации ежедневно работят с деца, възрастни хора, пациенти, хора с увреждания, доброволци, местни общности и институции. Те запълват празнини там, където държавните системи не успяват (или не искат) да достигнат…