Днес, на 19 октомври, празнуваме Деня на българския лекар. Празник на надеждата, но и огледало на реалността. И в това огледало, колкото и да ни се иска да виждаме усмивки, спокойствие и достойно оценен труд, се отразяват умората и обезверяването…
Да честитиш на лекаря, без да си му осигурил достойни условия на труд, е като да благодариш на войник, когото си изпратил на фронта без оръжие. Да казваш „Благодаря“ на младия медик, който работи за минимална заплата и нощува в болницата, когато в същото време му отказваш подкрепа, специализация и перспектива, е обидно.
И все пак, лекарите са тук и работят за да ни има всички нас! Въпреки разпадащата се среда, въпреки дежурствата без край, въпреки системата, която често се държи към тях като към “излишен разход”. Честит празник на всички лекари! Честит празник и на медицинските сестри (и братя) и всички заети в системата на здравеопазването!
На всички, които лекуват, дори когато системата ги разболява! Виждаме, оценяваме, до вас сме.
Благодарим на всички, които не са се примирили!
Дано един ден този празник бъде истински ден на признание!
Продължаваме да бутаме заедно!
BG 
EN