2040 без лекари: Какво (не) правим днес?

Чували ли сте за термина „тихо напускане“ на работното място?

Това не е подаване на оставка. Това е отказ да продължиш да даваш сърцето си там, където няма кой да го оцени. Да останеш на мястото си и да изпълняваш работните си ангажименти, но да спреш да правиш „невидимото“ – извънредното, ентусиазираното, да се влагаш . Това се случва, когато усещането за смисъл е изместено от усещането за недооцененост. Усещане, което те кара да изстинеш.

В педиатрията, усещането за „тихо напускане“ е още по-сурово, още по-студено. Защото детското здравеопазване е системно подценявано. Клиничните пътеки за децата не са актуализирани с години, а стойностите им са обидно ниски. Заплащането на педиатрите и медицинския персонал е далеч под труда, отговорността и натоварването, които тази специалност изисква.

Липсва механизъм, който да гарантира достойно възнаграждение. Министърът на здравеопазването прехвърля отговорността към болниците, а болниците, бидейки търговски дружества, се ръководят от „пазарните принципи“, дори когато става въпрос за спасяване на човешки животи.

Докато държавата описва „структури и процеси“ и фантазира „нови модели“, българските медици са изправени пред нуждата от базисно оцеляване. Лекари, работещи на две и три места. Специализанти, чието възнаграждение е по-ниско от социалния минимум за живот. Млади лекари, които напускат не защото не искат да останат, а защото нямат перспектива за достойно съществуване, упражнявайки професията си.

А ние, като общество, трябва да погледнем реалността в очите и да спрем да заравяме главата си в пясъка. Проблемите, с които се сблъскваме днес, ще ни застигнат с многократна сила в най-близко бъдеще.

Според новия доклад „ЗАСТАРЯВАЩА БЪЛГАРИЯ: демография, медицински персонал, бъдещи тенденции 2040 – 2050“, изготвен от HTA Ltd., бъдещето на здравната ни система е застрашено от демографски срив и остър кадрови недостиг. Данните са смазващи:

До 2040 г. ще са нужни поне:

• 13 900 нови лекари
• 20 800 допълнителни медицински сестри

През 2050 г. 1 от 3 българи ще е над 65 г. И 75% от джипитата ще се пенсионират. Разходите за здраве ще скочат драстично. От €4,7 млрд. през 2025 г. до €11 млрд. през 2050 г.

Ако не действаме сега – няма да има „кой“. Нито „как“. Нито „с какво“ да обърне тази тревожна тенденция.

Да настояваш за по-добри условия в здравеопазването не е каприз

Това е грижата, която полагаме днес за да има бъдеще утре. Да има хора, които искат да останат; да има кой да поеме следващото дете в болницата – със знание и професионализъм, но и със спокойствие, че и неговият труд има стойност и е високо ценен. Искате ли да имате личен лекар? Искате ли да има педиатър за детето ви? А искате ли този педиатър да преглежда след 36 часа работа на две места? Помислете си.

Добрата новина?

Има хора, които не мълчат и предлагат решения.Организаторите на Национален протест на медицинските специалисти изпратиха официална покана за кръгла маса, която ще се проведе на 2 юли в Народното събрание. Темата – проблемите на младите лекари. Поканени са всички парламентарно представени партии, БЛС, синдикати, болнични сдружения, министри.

Ще бъде представен законопроект, подготвен от самите млади лекари, с цел реална промяна в заплащането и условията на труд. Това е аргументирана посока и стъпка напред.

Когато здравната система отказва да се грижи за своите хора – лекарите, сестрите, студентите – те си тръгват. Понякога тихо. Понякога – с протести на улицата.

А ние, от Фондация „За Доброто“, заставаме до всички, които се борят за тази промяна – с мисъл, с отговорност, с дълг към всяко дете, което утре ще има нужда от лечение Държавата трябва да приоритизира здравеопазването. И още повече – детското. Щом се борят, щом са шумни, щом са на улицата, значи има надежда. Има как да ги задържим. Ще го направим ли?

Споделете с нас – какво мислите вие? Трябва ли работещите в най-човешката професия да се борят сами за справедливост? Къде е границата между дълг и експлоатация? И какво означава „грижа“, когато тя не се връща към онези, които я дават?