„Условията бяха недостойни за човешко същество, да не говорим за майки с бебета. Ремонт на отделението не е правен от години. Стаите, строени за една майка с дете, се използват за две, като майката спи на едно легло с детето. Буквално нямаше въздух за дишане. Тоалетната беше инфестирана с мухи и не можеше да се ползва. Стаята се разпадаше…“
Това е абсолютно точен цитат от писмо, адресирано до Фондация „За Доброто“, описващо състоянието на детско отделение в държавна болница в страната. Такива писма получаваме десетки. Разполагаме и със снимки, и с видеа.
Всъщност Фондацията съществува именно защото някога всяка от нас беше тази майка – и избра да не се примири.
Пишем този текст не за да отговаряме на г-жа Ваня Григорова.
Първо – тя не е единствената, която повтаря тезата за „вредните НПО“.
Второ – по същество е права: държавата наистина би трябвало да върши всичко, което правим ние. Но не го прави.
През последните 10 години болниците в страната са поискали от Министерството на здравеопазването 182 219 258 лв. за ремонти и оборудване на детските отделения. Отпуснати са близо 36 милиона лева, от които 20 милиона са за строеж. Това означава, че реално за капиталови разходи са предоставени около 16 милиона лева – приблизително 10% от необходимото финансиране.
Само в периода на съществуване на Фондация „За Доброто“ по проект „Светулка“ в детски отделения в страната са инвестирани над 3 милиона лева.
Вярвайки, че е време държавата да поеме своята роля, предложихме на Министерството на здравеопазването Национална програма „Светулка“. С бюджет от 15 милиона лева всички детски отделения в областните болници могат да бъдат преобразени. При годишен бюджет за здравеопазване от 5 МИЛИАРДА EВРО, отговорът беше: „Няма нужда, всичко е наред.“
Призоваваме всеки, който има съмнения относно ролята на НПО сектора, да разгледа дейността на която и да е организация. И всеки път, когато се сблъска с липса на достъпна среда, отказ от лечение, отсъствие на палиативни грижи или политики за уязвими групи – да провери дали няма неправителствена организация, която от години работи именно по този проблем.
Ако бъдем напълно честни – за нервите, финансите и семействата ни би било далеч по-лесно да плетем чорапи.
Работим и мечтаем някой ден това да бъде единствената ни грижа.
Но докато получаваме писма като това в началото, ще продължим – между готвенето и плетенето – да ремонтираме болници и да обучаваме екипи.
BG 
EN