„Протестът в подкрепа“ – оксиморон, който се превърна в символ на гражданската ни енергия. Снощи бяхме пред Министерството на здравеопазването в София, за да попдкрепим хората пред и хората в болница „Св. Анна“ във Варна.
Имахме простото желание да подкрепим медиците, които са отхвърлени от системата. Тъжен парадокс на времето, в което живеем – протест не за надграждане, а за отлепяне от дъното.
Подкрепихме екипа на детската хирургия в МБАЛ „Св. Анна“, чието решение за напускане не е импулсивно. След години натрупване на проблеми, които системата отказва да реши, медиците са в патова ситуация. Може би дори щеше да е по-лесно, ако ставаше въпрос само за пари…
Но причината е комплексна и дълбоко системна. Липсват нормални условия на труд, хронично преработване без качествена почивка, постоянен режим на дежурства на ръба на физическата и психическата издръжливост, липса на достатъчно хора, липса на колеги, които да поемат смени, липса на система, която да пази тези, от които зависи животът на децата ни.
Без увъртане – детското здравеопазване в България е недофинансирано в чудовищен мащаб, близък до 80%, и това е резултат от десетилетие системен отказ да се инвестира в нещо, което не носи бърза финансова възвръщаемост.
По официални данни на Министерството на здравеопазването, за периода 2016–2025 г. болниците в България са заявили 182 219 258 лв. за капиталови разходи за детски отделения (средства за ремонти, оборудване, апаратура и базови условия за лечени).
Реално отпуснатите средства за същия период са 35 974 328 лв., което означава, че държавата е покрила едва 20% от заявените нужди. От тези почти 36 млн лв, 25 млн са за НОВО строителство. Дори не са за поддръжка на вече съществуващите болници.
Дори в години с по-високо относително финансиране, то остава далеч под реалните нужди на системата. Когато в продължение на десет години системно не финансираш детските отделения, ти ги обричаш на разруха, на обезлюдяване и в крайна сметка на затваряне.
Десет години! ДЕСЕТ ГОДИНИ!
Държим да напомним, че на този фон бюджетът за здравеопазване расте всяка година, частните болници никнат като гъби и България се превръща в дъжавата с най-много болнични легла на 1000 души в ЕС. И понеже 2+2 е 4, ние знаем, че пари ИМА.
Случващото се във Варна не е изключение, а закономерен резултат. Детската хирургия в „Св. Анна“ е четвъртото закрито отделение в тази болница за последните пет години. Болницата е държавна, а въпреки това държавата години наред стои в ролята на пасивен наблюдател.
В същото време лечебното заведение е принудено да води дела срещу НЗОК за неизплатена дейност, защото от средата на миналата година касата вече не плаща надлимитна дейност – независимо че децата не боледуват „по лимит“… „Ние правим медицина на 18 век“, констатира тъжно началникът на отделението д-р Румен Христов, (линк с интервюто в коментар).
Какво ни остава? Протестираш, за да кажеш „останете“, протестираш, защото знаеш, че ако тези хора си тръгнат, няма кой да ги замести, протестираш, защото вече не искаш да слушаш как „няма пари“, докато детските отделения затварят едно по едно.
Защото ако днес мълчим за Варна, утре ще е друг град. И нашият, и вашият…
BG 
EN