Проектобюджетът за 2026 г. е симптом на дълбока системна болест: „наливаме повече пари, но без визия за реформа“ ; по-високи данъци, но без перспектива; все повече тежести, а все по-малко доверие.
Бюджетът за 2026 г. продължава логиката на „колкото повече харчим, толкова по-здрави ще станем“, но реалността е обратната.
Разходите растат, а системата и гражданите боледуват.
Бюджетът на МЗ, в размер на 703,6 млн. евро, от които 78,1% отиват за лечение, а само 14,6% са за превенция.
Държавният трансфер към НЗОК е в размер на 2,378 млрд. евро, без обвързване с качество, достъп и резултати.
Капиталовире разходи възлизат на 46,6 млн. евро (6,6%) и са крайно недостатъчни за модернизация, дигитализация и спешна помощ.
Това не е здравна политика!
Проблемът не е в липсата на пари, а в липсата на мисъл как се харчат.
Подкрепяме и критиката към повишаването на данъка върху дивидентите, осигуровките и максималния осигурителен доход. Тези мерки няма да решат структурните проблеми, нито ще доведат до по-добри публични услуги, включително и в здравеопазването.
Вместо да мисли как бизнесът може да подкрепя обществото: чрез дарения, социални инвестиции и партньорства, държавата отново избира лесния път: повече данъци, повече контрол, повече бюрокрация.
В България компаниите и гражданите реално подкрепят системата. Чрез дарителство, доброволчество, иновации. Вместо това да се насърчава, те биват наказвани с тежести и несигурност.
Повишаването на данъци и осигуровки не е решение на структурните проблеми, а довежда до задушава инвестициите, възможността за иновациите и подкопава доверието в държавата.
НЗОК ще разпределя повече средства, но по същите клинични пътеки, без реформа, без търсене на качествени резултати, без нужната прозрачност.
Парите за заплати на младите лекари се „пренасочват“ през пътеки, а гаранция, че ще стигнат до тях липсва…
Проектът за Национална детска болница е с фиктивно планирани средства едва 25 млн. евро, при реална стойност над 400 млн.
Същевременно, 15 милиона лева, колкото би струвал ремонтът на всички останали детски отделения в страната, които от Фондация
#ЗаДоброто все още не сме преобразили по проект Светулка, не се намират.
Това не е липса на пари, а липса на морална и управленска отговорност.
Бюджетът на здравеопазването расте, но липсва промяна в модела. Всяка година наливаме повече средства в болничната помощ, докато превенцията, детското и регионалното здравеопазване умират бавно.
Какво трябва да се направи?
Ребалансиране на публичните разходи – повече средства за превенция, профилактика и здравна инфраструктура.
Целево финансиране на възнагражденията – прилагане на потвърдените от Конституционния съд механизми за гарантирани заплати на лекари и сестри.
Прозрачност и обществен контрол върху проектите на МЗ, особено върху Националната детска болница.
Данъчни стимули за
#дарителство, възможност част от корпоративния данък да се насочва към регистрирани обществени каузи с пълна отчетност.
Прозрачна оценка на ефективността на публичните разходи: ясно да се вижда къде и как се подобрява достъпът до здравни услуги.
Вместо държавата да противопоставя бизнес и общество, трябва да ги обединява.
Иновациите, социалната отговорност и инвестициите в човешкия капитал са общ интерес.
BG 
EN