Бюджет 2026. Здравеопазване.
Внасяш „реформа“ в бюджета, а ти се връща тътен от празна каса, разпадащи се детски стаи и мълчание пред майчиния плач. Пишеш големи числа, а пропускаш най-малкото- детето. Планираш „растеж“, а на принципа “както дойде” оставяш бъдещето на системата – младите лекари.
Проектобюджет 2026 е подреден така, че да поддържа статуквото: плащаме предимно за болест, не за здраве.
Бюджетът на МЗ е ~703,6 млн. €, от които 78,1% за „Диагностика и лечение“, а едва 14,6% за „Промоция, превенция и контрол на общественото здраве“. Обратна пропорция на здравия разум при застаряваща нация и висока предотвратима смъртност.
Капиталовите разходи са 46,6 млн. евро (6,6%), крайно недостатъчни за апаратура, спешни отделения, енергийна ефективност, дигитализация и още, и още…стъпки, които трябва поне малко да ни доближат до XXI век. Да, ама не.
Държавният трансфер към НЗОК е 2,378 млрд. евро, без ясни условия за резултати (достъп, качество, по-малко предотвратими хоспитализации). “Наливаме едно пари” в модела, който ги изяжда, без да оздравява системата, без да оздравява хората…
А обещанията за заплати… през задната врата. Шест месеца протести, три отхвърлени законопроекта, безброй обещания, и накрая привидно „решение“: обещаните средства за възнаграждения се изливат в клинични пътеки, не целево в заплати. Историята я знаем до болка – парите не стигат до отделенията и хората, които са на ръба. Младите медици отново чуват стария рефрен: „Ще видим, ще смятаме…“. А междувременно, Конституционният съд потвърди, че целеви фондове за възнаграждения са конституционни и нужни, но управляващите предпочетоха познатото, работещото за “послушните”, не правилното и нужното.
Ами Националната детска болница? С единия подпис обещаваме най-сетне достъп и инфраструктура към бъдещата Национална детска болница. С другата ръка обаче записваме 25 млн. евро „в прогнозата“, не в реалния бюджет, докато публично се говори, че проектът ща надхвърли 400 млн. евро. Как ще строим и обзавеждаме болница с над 400 легла с числа, които ги няма „тук и сега“?
И за да бъде още по-пълна картината на пълното безочие, контрастът: 15 милиона лева. Толкова биха стигнали, за да се ремонтират всички оставащи детски отделения в областните болници. Но ги няма, по-страшното е, че ги няма дори в мислите на управляващото мнозинство. Защото вече, дори не говорим, че децата са приоритет само на хартия. Вече официално приоритет са други неща – комисията “Сорос” и ограничаването на работата на граждански организации, докато в същото време това преживяват родители и децата пациенти:
„Условията бяха недостойни за човешко същество, да не говорим за майки с бебета. Стая за една майка и дете се ползва от две; спим на едно легло; въздух няма. Тоалетната е пълна с мухи, не се ползва. Стаята се разпада. Имам една снимка на сина си, и от нея се вижда всичко…“
Това е снимката от нашата кампания „Да запознаем МЗ с реалността“: детско креватче, стая, която се рони, системен срам, който не се ремонтира с клишета. Там обещанията за „април със задна дата“ не вършат работат. Там 15 милиона лева са разликата между достойнство и унижение.
BG 
EN