Има тишина, която крещи!

Има тишина, която крещи!

Има тишина, която крещи. Тя не идва от гласове, а от тяхната липса. Не от звуци, а от безразличие. Такова е мълчанието на системата.

Преди десет месеца едно четиригодишно дете от Каблешково проговори. Не с думите на възрастен, не с юридически термини, не със сложни обвинения. Проговори с болка, с травма, с разкъсана истина. И тогава системата замълча.

Когато дете разказва за болка, обществото трябва да притихне, само за да чуе. А после – да вдигне глас, да защити, да разследва, да накаже, да изцели. Вместо това нашата система се сниши, за да не поеме отговорност. Поредната история с поука за всички нас. За начина, по който институциите не защитават слабите, а се самозащитават.

Детето от Каблешково е символ на десетки деца, които няма кой да чуе, ако родителите им не крещят достатъчно силно. Мълчанието на системата е съучастие. То е институционален цинизъм. Ако закрилата ня децата се задейства не когато са в нужда, а когато телевизиите започнат да питат… за каква закрила изобщо говорим?

Мълчанието на системата не е липса на ресурс…но е показателно за фундаментални липси. Какво учим децата си, когато истината им не е достатъчна? Когато болката им се поставя под съмнение? Когато справедливостта идва само ако попаднат в правилния репортаж?

Мълчанието на институциите е нашият общ срам.

Системата ще каже, че спазва процедурите. Ще се оправдае, че има нужда от доказателства, че разследванията са сложни, че е тромава, че., че, че…

Детството обаче няма срокове. Травмите нямат търпение. Болката не чака подпис, не разбира от прокурорски пасиви и експертни трикове…

И ако не я чуе днес, няма да я чуе и утре. Тогава тази тишина ще се превърне в стена, през която няма да може да се премине. Стена от недоверие, и страх, и самота, и ужас.

Мълчанието по такива теми е отсъствие на съпротива. А когато срещу несправедливостта и ужасът на насилието няма съпротива, то се утвърждава като норма. И тогава…. Какво ще ни спаси? Кой ще застане пред децата?
.
.
.
Фондация „За Доброто“ подкрепя и се присъединява към позицията на Национална мрежа за децата.