„Не е нормално!“ позиция на Фондация „За Доброто“

Трябваше ни малко време да си подредим мислите и да решим да кажем ли нещо изобщо. Прочетохме двете страни, купища коментари, заплахи, подигравки, обиди и прочее помия.

 

 Ние сме майки. И в качеството си на такива създадохме Фондация „За Доброто“. С децата си попаднахме в дълбок мрак и решихме да ги изведем на светло.

После пожелахме да разпръснем светлината за всички деца. Или поне за възможно най-много.

Няма нужда някой да ни обяснява нивата на стрес, ужас, болка, несигурност, ЗАВИСИМОСТ, които изпитва една майка в болнично заведение. Независимо дали е там да ражда или е с болното си дете…

Правили сме, правим, и ще продължаваме да правим всичко по силите си този стрес да бъде сведен до минимум.

 

Ние не знаем кой е крив и кой прав в случая. Имало ли е вербално и дори физическо насилие от лекар към пациент в Майчин дом? Напълно е възможно. Това, което ни втрещява още повече, са коментарите, нормализиращи такова поведение.

 

Не, не нормално да те е страх от лекаря. Респектът не е страх. Не е нормално да търпиш унижение, защото си в зависима позиция. Не е глезотия да очакваш разбиране и подкрепа отвъд чисто базови медицински процедури. Не е нормално да се примиряваш с мизерия, пренебрежение и арогантност в името на здравето на детето си. НЕ Е НОРМАЛНО! Не.

 

Нормално ли е да се държиш агресивно с медициснко лице, да не изпълняваш указанията му, да саботираш процеса на лечение, да го заплашваш и въобще – да се държиш неуважително? Също не.

Ако сте медицинско лице и вярвате, че такова поведение е оправдано при каквито и да е обстоятелства – вие не трябва да упражнявате тази професия. Знаем, че е трудно, знаем, че натоварването е огромно, но знаем също, че това не е оправдание. И вие го знаете някъде вътре в себе си, там където надяваме се диша детската ви мечта да станете лекар.

Ако сте пациент и смятате, че знаете повече от медицинските лица и не изпитвате уважение и доверие към тях – моля, лекувайте се и раждайте вкъщи и не натоварвайте системата.

Дълбоко убедени сме, че обучението по Терапевтична комуникация трябва да залегне в медицинското образование. Да обясняваме ли още защо?!?

 

Сега да си спомним и още нещо. Медицинските ни сестри са на привършване. Личните лекари също. Няма да изреждаме всяка една специалност, но като цяло навсякъде положението не е розово. Чували сме, че патолозите са със статут на еднорози. Заплатите им са смешни, дежурствата изтощителни, условията на труд – кошмарни. И сме по надолнището на тази тенденция. Това, в комбинация със застаряването на нацията ни изправя пред перспективи, най-симпатичната от които е господин Тошко да внася медици от Мадагаскар. Другите са доста по-страшни.

 

Просто сме длъжни да внесем и този нюанс – хубаво е да имаме изисквания, но само ако имаме избор.

Системата не се променя с омраза, а с човечност. Но човечността не означава търпимост към насилие, арогантност и унижение.

 

Време е да спрем да се страхуваме — и да започнем да изискваме.

Пациентите заслужават грижа, разбиране и уважение.

Медиците – достойно заплащане, условия на труд и отношение, което отразява техния принос.

Стига толкова прехвърляне на вина! Трябват ни взаимни усилия, честност и обща воля за промяна.